Това е един от най-рядко срещаните народни говори в България. Характерното при него е произнасянето на “Х” след всяко съществително и прилагателно, завършващо на гласна.

Примери:

М. род: Хванах големиях стълб.; Той чакаше жълтиях трамвай.

Ж. род: Искам да ми подадеш синятах чашах.

Ср. род: Децата нахраниха котетох.

Мн. число: Искам да си купя зелених тапетих.

Изключения:
След думи като мама, чичо, леля, тате, бате, батко, кака и т.н., хора, човеци, деца(та), мъже(те), жени(те), имена на градове, села и местности, както и след думи, завършващи на -й и -ии не се произнася "х"

Освен тази особеност, този диалект се отличава и по своите диалектни думи, най-характерни от които:

* съград, съградски (вместо град, градски) – от съграждам.

Примери: От кой съград сте?; Със съградския транспорт се стига по-бързо.

* кикаля(м) – гледам, зяпам.
Аз кикаля(м)
Ти кикалиш
Той/Тя/То кикаля
Ние кикалим
Вие кикаляте
Те кикалят

Примери: Какво ме кикаляш?; Не ме кикаляйте!

* бикалям – обикалям, ограждам в кръг.
* теленижа – нижа (тел и пр.), нанизвам.

Примерен текст:
Помня, че някога бях получил еднох писъмох от чичо Васил. Тогава Васил беше млад, едър като скалах катаран. Та в писъмотох си той разказваше най-различних истории от времетох, когато бил млад и отишъл за първих път в големиях съград. Разказваше колко бил стреснат от многотох автомобилих по шумнитех улицих. Там чичо ми за първих път използвал съградских транспорт и му било много странно колкох многох хора може да побере един автобус. Освен всичко дрего, чичо Васил постоянно кикалял жените по улицитех, до тогава не бил виждал толковах жени на куп. Все пак в неговотох селох хората и без дрего винаги са били много малко. В общих линии, писъмотох му беше много дългох, та не го помня цялотох. Между дрегото, такъв беше чичо ми - като почне да телениже, та не може да се спре. Той и сега е такъв, но вече отдавна не ми пише писъмах, а само ми звъни по телефонах, когато има нуждах да поговори с някогох. Разговоритех ни са доста продължителних, но и без това рядко се чуваме.